Учебник по Астрономия

Страница 7- урок 1:
Вселената е всичко, което съществува – материята, пространството, енергията и времето. Тя включва всички звезди, планети и останалите обекти в Космоса. Вселената е много обширна – ние можем да видим само до 16,000,000,000,000,000,000,000,000 км от нея и не знаем докъде се простира отвъд тази граница.

Изказани са много теории за това как е започнала съществуването си Вселената и как се е развивала до днес. Най-популярна е теорията за Големия взрив, според която Вселената се е появила от гигантска експлозия преди около 15 милиарда години. Да говорим за периода преди Големия взрив е безсмислено – тогава не е имало нищо.

Теорията на Големия взрив твърди, че цялата ни позната Вселена – времето, пространството, енергията и материята, са се съдържали в една топка. Но в следващия момент тя е започнала да се разширява с невъобразима скорост. След първата милисекунда Вселената вече е представлявала една безформена огнена топка, 30 млн. пъти по-плътна от оловото, и до изтичането на първата секунда тя вече се е разширила до 20 светлинни години. По това време субатомните съставки на всяко листо, червей, звезда, скала, динозавър и човек са се намирали в нажежено до бяло, течно състояние ведно с Космоса. Тези първоначални състояния са задали неотменимите граници на плътността на материята и са определили курса на космическата еволюция. 10 секунди след Големия взрив атомните частици – протони, неутрони и електрони са оформени. Но самите атоми – водородни и хелиеви – се формират няколко стотин хиляди години след това, когато Вселената се е разширила много и се е охладила.

Никой не знае каква ще бъде смъртта на Вселената. В момента тя се разширява от Големия взрив, който я е създал.
Но все пак тези 3 възможности са най-вероятни:
Затворена сферична вселена – в нея гравитацията в края на краищата ще спре разширяването и тя ще започне да се свива, докато стане толкова малка, че всичко изчезне – това е събитието, което е обратно на Големия взрив. То може да предизвика нов Голям взрив, създаване на нова Вселена, един безкраен цикъл на разширение и свиване на една периодична Вселена.
Плоска вселена – в нея гравитацията е умерена и ще забавя, но няма да спре разширяването.
Отворена (седловидна) вселена – в нея гравитацията е толкова слаба, че разширението ще продължи вечно
Разширяващата се огнена топка изисква поне 300 000 години, за да се охлади достатъчно и да стане прозрачна за светлината. Тогава изведнъж цялата електромагнитна енергия се освобождава и прониква в Космоса. Тази първоначална фонова радиация днес струи през нас от времето, когато една част от Вселената се е разделяла от друга със скорост 50 пъти по-голяма от тази на светлината. Около 1% трепкащи точици са били възбудени от вълните й. Съществуването на това слабо лъчение, останало от създаването до днес, е един от
основните стълбове на теорията за Големия взрив.

Страница 14- урок 2:
Милиони хора по света имаха възможността да видят най-зрелищното
лунно затъмнение от години насам. Луната придоби оранжево-червен оттенък ноща от 23,30 до 3,11 часа българско време в събота срещу неделя.

Лунното затъмнение е явление, при което сянката на Земята от Слънцето пада директно върху Луната. По всяка вероятност времето ще бъде ясно и затъмнението ще бъде видимо в по-голямата част от Европа.

Спътникът на Земята ще се намира изцяло в земната сянка в 1,12 на 4-и март. Затъмнението ще приключи в 3,11 сутринта.

В древността „Кървавата луна” е била смятана за предзнаменование на големи промени и катаклизми и е предизвиквала паника у хората.

При преминаването на Земята между Слънцето и Луната през земната атмосфера успява да премине само червеният спектър от светлината. Поради това, вместо да изчезне напълно, Луната се оцветява в кървавочервен цвят.

В средата на учебника след биографиите,уроците и картите+ скиците- УРОК 3:
Планетите са големи космически тела, орбитиращи около звездите. Планетите се формират от звездния газ и прах, останал след раждането на звезда. Тъй като звездата е масивен обект и има огромна гравитация, тя задържа планетите в орбита около себе си. Звездите са съставени само от газ, докато планетите могат да бъдат съставени както от газ, така и от скали, метали и други твърди материали.
Планетите от земен тип:
Планетите, отнасящи се към земната група (Меркурий, Венера, Земя и Марс), имат неголеми размери и маса, средната им плътност превишава няколко пъти плътността на водата и се въртят бавно около своята ос. Тези планети имат малък брой спътници или въобще нямат такива. Планетите от земната група имат твърда повърхност.

Планетите-гиганти:
В тази група влизат газовите планети Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, които нямат твърда повърхност, тъй като са съставени изцяло от газ и лед. Тези планети, и най-вече Юпитер, имат огромни размери и маса. Обемът на Юпитер е 1320 пъти по-голям от обема на Земята, а масата му е 318 пъти по-голяма от земната. Планетите-гиганти се въртят бързо около своята ос (Юпитер се завърта за 10 часа). Екваториалните зони на планетата се въртят по-бързо от полярните. Резултата от бързото въртене е сплескването на планетата - има голяма разлика между екваториалния и полярния радиус. За Юпитер тази разлика е 4400 км.
Планетите-гиганти се намират далеч от Слънцето, и независимо, че и при тях има годишни времена, там преобладават ниските температури. Тези планети имат голямо количество спътници. Друга особеност е, че те имат около себе си системи от пръстени, съставени от лед и прах.